Аз съм Депресия по-призвание, както се вижда, чува, разбира или друга емоция…

Аз винаги идвам, когато най-малко ме, очакват и не защото го искам или не искам а защото трябва да дойда, за да мога да си свърша работа, а моята работа е хора с различни проблеми като развод или загуба на близък роднина са само малка част от моята професия  и не си мислете , че е забавна и весела работа, защото не е тя е много отговорна професия каквато съм и аз не,че се хваля, но кой може да се похвали в днешно време, че е ДЕПРЕСИЯ е аз мога. Принципно не пиша за себе си в трето лице, защото се предполага,че ме няма, ама вече ми писна винаги да ме обвиняват, за състоянието си, ама честно това мина всякакви граници как успявам винаги аз да съм виновна, я за разбито сърце, я за разбит брак или нещо подобно.

Аз питам що не обвинявате Купидон примерно, за любовта или Ерос за не споделените страсти или Афродита за несподелената си любов или че липсва такава а мен???

Пък и в някой ситуации се стига и до психични заведения, където някакви хора с бели престилки и с дипломи по-кабинетите, разправят, че пак аз съм виновна и даже съм имала и под задължения направо абсурдно, за нечии състояние. Решавам да взема неща в свой ръце, защото виждам, че никой няма да се заема с тази на вид лесна задача и за това от утре нататък, вече няма да приемам някакви луди хора, а само нормални с добре платена работа и добър психолог…

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!

Депресия